Ето накратко какво ми допадна в Клиър:
- Отлична комуникация от тяхна страна през социалните медии, в частност през Facebook.
- Бизнес моделът им е прост за разбиране.
- "Клиър Лендинг АД" наистина присъства в регистъра на финансовите институции на БНБ.
- В блога на Клиър има много интересни и полезни статии за p2p кредитирането и p2p инвестирането в кредити.
- Страхотна онлайн платформа! Давам им оценка 10 от 10. Явно са я мислили хора.
- Инвестициите в Клиър се правят в български левове, съответно разходите за банков превод са пренебрежимо малки.
- От страна на Клиър много добре са се постарали да е ясно какви са финансовите рискове за инвеститорите.
- От страна на Клиър много добре са се постарали инвеститорите задължително да диверсифицират инвестициите си.
- Инвеститорите имат възможност да избират рисковия профил на кредитите, в които да инвестират.
Ето накратко и какво не ми хареса в Клиър и като цяло в модела на p2p инвестирането:
- Така нареченото "p2p кредитиране" и "p2p инвестиране в кредити" са всъщност маркетингов трик. Реалното кредитиране и реалното инвестиране не се случват по p2p модел.
- Имам съмнения, че от страна на Клиър не изчисляват съвсем коректно ГПР при теглене на кредит.
- Домейнът на Клиър дълго време се е водил на името на човек, който отдавна е напуснал фирмата.
- Печалбите от p2p инвестициите в кредити се облагат с данък общ доход. Това го слагам като недостатък, защото в общия случай при инвестиции в акции на БФБ или в рамките на ЕС не се дължат данъци върху капиталовата печалба.
- Малък общ брой кредити, в които да се инвестира. Към датата на ревюто има налични 146 кредита на разположение на инвеститорите.
Сега по-подробно!
Повечето инвеститори на капиталовите пазари знаят, че от инвестиции може да се печели, може и да се губи. Затова винаги е хубаво човек да има и източник на предвидими доходи. За повечето хора този източник са лихвите от депозити по банковите сметки. За хората, които инвестират в акции, този доход може да са дивидентите, ако инвеститорът предвидливо е купил акции на компании, които редовно раздават дивиденти.
В конкретния за мен случай реших да видя каква алтернатива имам за парите, които държа в банковата си сметка и попаднах на термина "p2p кредитиране" (може да се срещне и като "споделено кредитиране") и съответно инвестиране по p2p модел в кредити. Проучването ми показа, че за момента в България има 2 платформи за p2p кредитиране, в които човек може да инвестира - Klear Lending и iUVO group. Попаднах и на много интересна статия в Капитал, където на достъпен език е обяснено какво представлява p2p кредитирането по принцип и как инвеститорите могат да печелят от това.
Всъщност терминът p2p кредитиране е подвеждащ, защото (поне в България) моите инвестирани пари не отиват директно при кредитополучателя. На практика моделът е малко по-сложен.
- Пешо кандидатства за кредит от Клиър.
- Клиър одобрява кредита и превежда по банковата сметка на Пешо съответната сума. Реално кредитът се отпуска от Клиър и Пешо внася вноските си по кредита по банковата сметка на Клиър. До тук нямаме никакво p2p кредитиране.
- Клиър дава право на инвеститорите в платформата да получават лихвата от кредита. Това се случва като Клиър прехвърлят правото на взимане върху част от кредита чрез договор за цесия. От правна гледна точка това означава, че Клиър се задължава да изплати на инвеститора лихвата, която кредитополучателят дължи на Клиър.
- Клиър отпуска на Пешо кредит на стойност 1000 лева.
- 50 от инвеститорите в платформата на Клиър решават да инвестират по 10 лева в точно този кредит.
- Простата аритметика показва, че в този пример инвеститорите са вложили в точно този кредит сумата от 500 лева, което е половината от общата сума на отпуснатия кредит.
- При това положение при всяка върната вноска от страна на Пешо, Клиър взима половината от получената вноска, а другата половина от вноската се разпределя пропорционално между 50-те инвеститора.
Лесно се вижда каква е нашата полза като инвеститори от тази еквилибристика - вложили сме X пари, а при всяко следващо плащане на вноска по кредита получаваме част от главницата по кредита + лихва или казано накратко печелим пари.
Каква е ползата на Клиър при това положение? В общия случай те също печелят от изплатените лихви. Става по-интересно какво се случва, когато целият кредит е покрит от инвеститори. Тогава Клиър печелят само от обслужващите такси покрай кредита, защото 100% от лихвата по кредита се разпределя за инвеститорите.
По-голямата "далавера" за Клиър е, че при 100% участие на външни инвеститори 100% от рискът по кредита е за сметка на инвеститорите. В този случай Клиър се явява "посредник" по кредита със сравнително нисък хонорар. Възможно е Клиър да печели допълнително от лихви върху обслужващите такси, които се изплащат като част от вноската по кредита, но това е материя, в която признавам, че не съм се задълбочавал. При всички положения при 100% покритие на кредита от страна на външни инвеститори Клиър печелят значително по-малко пари, но и рискът за Клиър клони към нула, докато рискът за инвеститорите винаги е еднакъв.
Като говорим за рискове - основният риск е от неизплащане на кредита. Например ако Пешо тегли кредит за 1000 лева, но отказва да си плаща вноските. Ако целият кредит е покрит от инвеститорите, тогава Клиър твърдо печели от обслужващата такса по кредита, а за инвеститорите остава надеждата, че фирмата за събиране на кредити ще предложи някаква адекватна цена и загубата няма да е пълна. В този случай парите от сделката по прехвърляне на вземането към фирма за събиране на дългове отново се разпределя между инвеститорите, но в случая наблягам на това, че финансовият риск за Клиър е сведен почти до нула, за сметка на риска, който поемат групата от инвеститори.
По отношение на самата фирма като фирма, нямам забележки. В търговския регистър всичко изглежда наред. Историята показва 2 трансформации от ЕООД към ООД и след това от ООД към АД, докато се стигне до "Клиър Лендинг АД". Някои от сегашните акционери във фирмата имат или са имали и други бизнеси и повърхностната ми проверка не дава някакви поводи за притеснение.
Също така от страна на Клиър са дали информация за вписването на фирмата като финансова институция в регистъра на БНБ.
![]() |
Заповед за вписване на Клиър Лендинг АД в регистъра на финансовите институции на БНБ |
След сблъсъка ми с наглите лъжи от страна на Сила.БГ и тяхната фалшива марка "Хайа Лабс" (писал съм за това тук, тук, тук, тук и тук), по трудния начин се научих, че не трябва прибързано да се доверявам на информацията, която някой ми предоставя, ако крайната цел на този някой е да печели за сметка на моите пари. Затова се порових в регистъра на финансовите институции и старателно проверих дали името на фирмата, датата на вписване и регистрационния номер съвпадат. Всичко съвпада, което не ме изненадва. Данните в регистъра са актуални и всеки може да направи същата проверка.
Продължаваме нататък. Анализът на бизнес модела на Клиър ми показа, че основните рискове са изцяло за инвеститорите в платформата. Останах приятно изненадан, когато разбрах, че от страна на Клиър те въобще не крият този факт, а съвсем коректно са описали повечето рискове, които съпътстват подобен вид инвестиции и то на няколко места в сайта им.
Накратко - от страна на Klear въобще не крият, че има рискове и че тези рискове са за сметка на инвеститорите в платформата. Това е специфично за цялата индустрия на p2p кредитиране и съвсем не е нещо специфично за Klear, така че няма база за притеснения. Просто инвеститорът трябва да е наясно, че това не е някаква алтернатива на банковия влог, няма как всички пари да се изтеглят изведнъж и наведнъж, както това става в банките и както при повечето видове капиталови инвестиции - няма гаранции за доходност.
Според моите скромни разбирания за бизнес ефективност, за да бъде бизнесът на Клиър наистина успешен, е необходимо отпуснатите кредити или да са за много големи суми, или броят отпуснати кредити да е число, значително над 1000. От тази гледна точка аз лично се съмнявам до колко бизнесът на Клиър е рентабилен в момента. Фирмата е много млада и като такава е нормално в първите си години да е на загуба. В търговския регистър няма качен нито един финансов отчет и е трудно да се прецени как върви бизнесът на Клиър.
Що се отнася до платформата, мога да кажа, че от страна на Клиър са се постарали информацията да е добре структурирана. Един съвсем малък бъг, който открих, е че при липса на средства по сметката за инвестиране, визуално платформата ми дава индикация, че мога да инвестирам два лева, което е леко подвеждащо, ако човек не е предварително запознат, че има въведени минимални ограничения за инвестиции и в случая това е минималната сума, която мога да инвестирам, ако някой ден реша да вложа реални пари.
Друг интересен момент, на който попаднах, беше свързан със собствеността на домейна. Оказа се, че до преди по-малко от седмица домейнът се е водил на името на Биляна Руженова, която в последствие научих, че е станала партньор в бизнеса на Клиър по времето на преобразуването на фирмата от ЕООД към ООД.
След това, при преобразуването на фирмата от ООД към АД, Биляна запазва дела си, който ако правилно се ориентирам, е точно 1%. Тя не само е миноритарен акционер във фирмата, но и известно време е работила там. След това напуска фирмата, но запазва акционерното си участие и ако човек не знае, че тя все още има акционерно участие във фирмата, лесно може да се заблуди, че домейнът се води на името на обикновен бивш служител, което е огромен административен пропуск и крие големи рискове за бизнеса.
След това, при преобразуването на фирмата от ООД към АД, Биляна запазва дела си, който ако правилно се ориентирам, е точно 1%. Тя не само е миноритарен акционер във фирмата, но и известно време е работила там. След това напуска фирмата, но запазва акционерното си участие и ако човек не знае, че тя все още има акционерно участие във фирмата, лесно може да се заблуди, че домейнът се води на името на обикновен бивш служител, което е огромен административен пропуск и крие големи рискове за бизнеса.
В крайна сметка, след като повдигнах темата, от страна на Клиър реагираха много бързо и сега според WHOIS данните собственик на домейна е мажоритарният акционер във фирмата, което административно и маркетингово е много по-добре.
Накратко - няма никаква драма около собствеността на домейна.
От страна на Клиър са доста открити и от към методологията, по която изчисляват дължимите вноски по кредитите. Нещо повече, след конкретно запитване от моя страна, относно методологията на изчисляване на вноските, от страна на Клиър получих примерни данни с ясни формулировки кое на какъв принцип го изчисляват. Тъй като по професия не съм икономист, наложи се да се обърна към колегите в клуба на инвеститорите, за да разбера как се изчислява ГПР-то. От дискусията научих, че ГПР е много сложен компонент и въпреки че аз лично имам известни съмнения, че примерните данни от страна на Клиър не са съвсем коректни, склонен съм да приема, че това не е от никакво значение, защото по никакъв начин не влияе на реалните месечни вноски. А и има вероятност аз самият да греша някъде в сметките или в разбиранията ми за това как точно трябва да сметна ГПР в конкретния случай.
Накратко - Клиър са достатъчно открити от към методология на изчисляване на вноските по кредитите и всеки може сам да пресметне каква ще му е вноската. Няма драми.
Нека се върнем на основния въпрос - заслужава ли си човек да инвестира в p2p кредити и в частност заслужава ли си човек да инвестира през платформата на Клиър? Ако трябва да обобщя, всичко около Клиър ми изглежда наред и ако човек разполага със свободни пари, според мен би могъл да ги инвестира с голяма доза сигурност, че от страна на Клиър няма да срещне никакви проблеми.
И пак да кажа - всичко написано по-нагоре не е нито реклама, нито антиреклама на Klear Landing. Всеки си има глава на раменете и може сам да прецени какво да прави със свободните си пари.
разгледах сайта, тези 5.5% очаквана годишна доходност преди таксите на клиър ли са или след тях?
ОтговорИзтриванеиначе данъка общ доход в случая са явява нещо като данък лихва
99% съм сигурен, че това е чистата доходност за инвеститорите, но най-добре се свържи с Клиър и ги питай, за да не се окаже, че съм улучил единия процент, когато съм в грешка.
ИзтриванеПоздрави!
Благодаря за ревюто, направих си регистрация и ще ги пробвам, доходноста явно ще варира според рисковия профил на кредитополучателите, дано няма нинжа кредити с рейтинг а :)
ОтговорИзтриванеДобре, а другата p2p компания iUVO предлагат по-голям процент на доходност, както и 100% buyback (един вид застраховка предполагам). Не са ли те по-добрия вариант за инвестиране
ОтговорИзтриванеВсеки сам решава къде е най-добре да вложи собствените си пари.
Изтриванетам има и други два сегмента в кредитите означени с букви:
ИзтриванеE 25 – 35% вероятност за дефолт
HR над 35% вероятност за дефолт,
вероятно заради това има и по-голяма доходност, защото се носи по-голям риск,
ако решиш да сложиш пари и в двете платформи пиши какви са резултатите след време
Цитат от FAQ на iuvo.bg:
ОтговорИзтриванеКак е регулирана платформата?
Платформата iuvo е регулирана според законовата рамка на Република Естония. Iuvo Group OU е регулиран кредитен посредник от Eстонската финансова комисия.
Без да имам някакъв опит с която и от 2-те Български компании - бих казал следното:
ОтговорИзтриване1) Екип - и Klear и IUVO имат много малък екип (под 20, дори 15 души, от които повечето са ИТ хора...) Е хубаво финтеч, трябва и ИТ отдел, това е разбираемо, но къде са финансистите, адвокатите, застрахователи и всички които се занимават с core бизнеса? 2-3-4 човечета и толкова. CEO-то и на 2-те компании е под 40 години (не, че нещо, но от това веднага ми светка една сигнална лампичка)
2) Гаранции - какви са гаранциите, че ако платформите изчезнат (и да, абсолютно не ме интересува на чие име е домейна им, това няма да върне парите ми при проблем) вложителите ще могат да върнат част от инвестицията си (тук говорим за платформата, не за необслужвани кредити, което е вече отчетен риск) - КФН при клеар или законодателството на Естония при иуво...?
3) Капитал - само на мен ли ми се струва, че тези платформи оперират с много малко капитал? Вярно пазара тук е малък, но малко гаражна история ми се струва.
4) История - не са ли малко млади тези компании за да си доверим парите на тях?
В миналото, в близкото минало дори и в настоящето се нагледахме (и продължаваме да гледаме) на много пирамиди и фараони, то не бяха КТБ-та, крипто валути и изчезващи борси... личното ми мнение, че не бих инвестирал пари в нито една от 2-те платформи (но аз като цяло и на БФБ вяра нямам...)
Какви алтернативи имаме в световен мащаб? Кой са най-популярните платформи за p2p кредитиране съответно с най-дълга история?
Привет от Klear.
ИзтриванеЕто отговорите ни по изброените теми:
1) Така е. Екипът на Klear не е голям, но това също е част от бизнес модела. Технологиите ни позволяват да автоматизираме голяма част от процесите, което носи двойно ползи за потребителите – по-добро клиентско изживяване и по-малко разходи.
Относно опитът ни, ще спомена, че голяма част от хората в екипа са заемали C-позиции в БНП Париба Лични Финанси България, които са лидер в потребителското кредитиране. Можеш да видиш повече за опита ни тук: https://www.klearlending.com/about-us > LinkedIn.
Изпълнителният директор на Klear е бил CEO и на БНП Париба ЛФ от 2009 до 2013... и е на повече от 40 години��
2) Всеки инвеститор е собственик на съответната част от кредита и остава такъв, каквото и да се случи с Klear. Тъй като кредитополучателите са от най-ниско рисковия сегмент, притежаването на такъв вид обезпечение има тежест. В случай, че Klear излезе от бизнеса, портфолиото от кредити ще бъде продадено на добра цена и инвеститорите ще получат парите си. Виж повече в FAQ секцията на сайта ни.
3) Klear има собствен капитал от 1 950 000 лева.
4) Да, историята на Klear е сравнително скорошна, но вече имаме доста прилични резултати. Публикуваме всякакъв вид статистика на страница. Предоставихме пълен анализ на риска, когато продадохме първите си необслужвани кредити https://www.klearlending.com/Blog/Articles/purva-prodazhba-na-dulg.
Освен това, предоставяме цялото портфолио от кредити на експертите, които искат да го разгледат подробно и направят свои собствени модели.
Ако погледнеш в международен мащаб, струва си да разгледаш ZOPA, първата P2P lending платформа, създадена преди повече от 10 години в Обединеното кралство. Те са успешни и постигат добра доходност устойчиво през годините, дори по време на голямата финансова криза в края на 2008 г.
Оставаме на разположение и ще отговорим с удоволствие на други въпроси, ако възникнат.
Поздрави!