Наскоро парламентът прие промени в ЗСПЗЗ (закон за собствеността и ползването на земеделските земи) и всички компании, които не спазват новите разпоредби подлежаст на глоба в размер на 100 лева на декар и на всеки 3 месеца с по 300 лева на декар.
В началото не обърнах много внимание на тези промени, тъй като останах с впечатление, че се наказват крайните собственици, (т.е. офшорните акционери), но след обстойна проверка на фактите се оказа, че всъщност глобата трябва да я плащат преките собственици, т.е. самите акционерни дружества.
Като акционер в най-голямото публично дружество, което притежава земеделска земя, това за мен означава, че една огромна част от паричните активите на дружеството буквално ще се прехвърлят в полза на държавата, защото във всеки един момент е възможно в структурата на акционерното дружество да влезе собственик (или вече да има такъв) с неясен произход.
Нека започнем с фактите:
Не могат да придобиват и да притежават право на собственост върху земеделски земи:
1. търговски дружества, в които съдружниците или акционерите са пряко или косвено дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим;
2. търговски дружества, в които съдружници или акционери са чужденци, извън физическите лица по ал. 4 и 5, или чуждестранни юридически лица, извън тези по ал. 4 и 6, както и еднолични търговски дружества, учредени от такива физически или юридически лица;
3. акционерни дружества, които са издали акции на приносител.
Не намерих приетите нови текстове (най-вероятно ще бъдат публикувани след няколко седмици), но попаднах на проектозакона, в който пише следното:
Търговско дружество по чл. 3, ал. 7, което притежава право на собственост върху земеделски земи, е длъжно да изпълни изискванията на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ДВ, бр. 38 от 2014 г.) в срок до 1 януари 2015 г.
(2) За неизпълнение на задължението по ал. 1 се налага имуществена санкция по реда на чл. 41 в размер на 100 лв. на притежаван декар земеделска земя.
(3) Когато след налагането на имуществена санкция по реда на ал. 2 нарушението продължи за повече от три месеца, санкцията е в троен размер на първоначално наложената санкция.
(4) За всяко следващо нарушение се прилага ал. 3.
Нека сега отговорим на няколко интересни въпроса:
1. Какво означава всичко това?
На теория това означава, че ако офшорка реши да купи дори една акция от даден земеделски АДСИЦ в България, съответният земеделски АДСИЦ (а не офшорката) ще плаща гигантски глоби.
2. Мен засяга ли ме това по някакъв начин?
Само ако в момента притежавате акции на земеделски АДСИЦ (като мен) или обмисляте да се сдобиете с такива акции. Проблемът е, че все още има много неясни елементи около промените в този закон.
3. Притежавам акции в земеделски АДСИЦ. Кой ще ме глобява и как ще ме глобява?
Акционерите не се глобяват, глобяват се АДСИЦ компаниите, тъй като по закон те се явяват преки собственици на замеделската земя. Никой няма да тръгне да глобява индивидуалните акционери, които са решили да купят акции. За сметка на това, ако подобни глоби наистина започнат да се налагат, акциите на съответното АДСИЦ ще загубят съществена част от стойността си.
4. Кой и как ще глобява земеелските АДСИЦ?
Ето тук идва единият тънък момент - въобще не е ясно кой, кога и как точо ще налага глобите! В закона в настоящия му вид тези детайли липсват.
5. Този закон всъщност законен ли е?
Ето тук идва още по-тънкият момент - законът е законен в рамките на България, но е на ръба на законността според рамките на европейското законодателство.
Първо, офшорките имат право да купуват акции на българската фондова борса. Съответно имат право да купуват акции на земеделски АДСИЦ компании. АДСИЦ компаниите, от своя страна, не могат да налагат никакви ограничения върху покупко/продажбата на акции на БФБ. Съответно АДСИЦ компаниите няма как да се "защитят" ако офшорка реши да купи дори само една акция.
Тук изниква въпросът до колко е законно да се глобява прекият собственик на земята (АДСИЦ), при положение, че реалният собственик по веригата е друг (офшорка). И до колко е законно глобата да е съразмерна с общата притежавана земеделска земя, а не съразмерна спрямо количеството акции, притежавани от съответната офшорка.
Друг интересен момент е, че според тълкуването на закона, глоби могат да се налагат дори да е ясно кой стои зад акупените акции. В конкретния казус с Адванс Терафонд, една не малка част от акциите на този АДСИЦ са собственост на фонд, който е част от структурата на Световната Банка и всичко това е черно на бяло. Въпреки това, този собственик се явява юридическо лице извън рамките на ЕС (тук моето лично тълкуване на закона може и да е грешно, признавам) и съответно глобата отново може да бъде наложена.
6. Какво мога да направя, ако в момента притежавам акции на земеделски АДСИЦ?
Тъй като все още има неясноти около този закон, всичко е на ниво спекула. Ако законът остане в сегашня му вид, много е вероятно наложените глоби (все още няма такива) да бъдат оспорени успешно в съда поради ред причини.
Ако законът бъде променен и се допълни с клаузи, уточняващи редът и събирането на глобите, много е вероятно глобите да бъдат налагани и успешно събирани. Съответно акциите на тези земеделски АДСИЦ компании ще загубят много голяма част от стойността си още преди глобите да започнат реално да се налагат.
В момента няма ясни индикации накъде вървят нещата. Може да се окаже, че е изгодно да задържим акциите, ако имаме такива, но може да се окаже, че след време търпим загуби заради нанесените глоби. Всеки сам решава дали да продаде или задържи акциите си.
7. Какви са възможните ходове на земеделските АДСИЦ компании?
В случая се засягат интереси на обща стойност няколко стотин милиона евро (да, точно така!!!), съответно има огромно лобиране по въпроса. Двете страни на уравнението са държавата от една страна и земеделските АДСИЦ от друга страна. Тук е важно да спомена, че не само земеделските АДСИЦ попадат под ударите на точно този закон, но тъй като тези компании са най-големи собственици на земеделска земя, затова фокусът ми е върху тях. Само за справка - Софарма и Албена на теория също попадат под ударите на този закон.
Ако предположим, че лобирането е в полза на държавата и законът започне да се прилага успешно, тогава не вярвам земеделските АДСИЦ компании да започнат да плащат глоби. При положение, че глобите са регулярни, въпрос на време е един такъв АДСИЦ да обяви фалит. По-вероятно е компаниите да тръгнат по пътя на ликвидация на активите си, при което на пазара ударно ще започне да се продава земеделска земя. Съответно цената за декар ще започне да пада.
Има спекулации, че всичко това се прави с цел дадени не-публични дружества да закупят апетитни парчета земеделска земя на много ниски цени. Най-често като купувач се спряга Агрион (наричани в инвеститорските среди "пещерняците"), но това са само спекулации.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.