Страници

2015-01-07

Колко важни са постоянните парични потоци

Постоянните парични потоци са тези пари, които получаваме редовно от един или повече източници. За повечето хора основният източник е месечната заплата. При бизнес ориентираните хора постоянните парични потоци идват съответно от техния бизнес. Както и да е, това не е от значение, важно е само да сме наясно с идеята - едни определени пари (повече или по-малко) идват при нас сравнително редовно от работа, бизнес и т.н.

Да предположим, че сме заделили известна сума пари, например 1000 лева. Инвестираме ги на борсата. Инвестицията ни е лоша и за 3 месеца губим половината пари. Оставаме с 500 лева.

Ето тук идва тънкият момент с постоянните парични потоци!
Ако сме безработни и сме имали само тези пари, тогава е много глупаво въобще да инвестираме на борсата, защото рискът от загуба винаги го има (това не е безрискова инвестиция, дори пазарът да върви нагоре) и загубата на всяко левче се отразява сериозно на личния ни бюджет.

Ако предположим, че все пак имаме работа и че можем да пестим пари от заплата (все пак някак сме се сдобили с първоначалните 1000 лева), тогава е въпрос на време да възстановим загубата от 500 лева с нови спестявания. Колкото по-добри са постоянните ни парични потоци (или в общия случай заплатата, която получаваме), толкова по-бързо и безболезнено ще си върнем парите.

Инвестиционната стратегия, която прилагаме, трябва да е съобразена с паричните ни потоци. Ако предположим, че имаме доход от 5000 лева на месец, а харчим 3000 от тях, тогава 500-те лева загуба за период от 3 месеца на практика е капка в морето. Да, загубили сме пари, но ги възстанивяваме много бъро, тъй като пестим по 2000 лева на месец. Ако пък изкарваме по 1000 лева на месец и от тях успяваме да пестим по 100 лева всеки месец, тогава за 5 месеца възстановяваме загубата, която сме натрупали през изминалите 3 месеца.

Естествено, това са само груби примери. Важна е идеята, а именно, че паричните ни потоци са важен елемент при сформиране на стратегия за компенсиране на евентуалните загуби!

Но нека не гледаме толкова негативно - постоянните парични потоци могат да ни помогнат да максимизираме печалбите, които постигаме. Нека предположим, че всеки месец успяваме да спестим по около 150-200 лева и за една година сме натрупали 2000 лева, които искаме да инвестираме. Оказва се, че инвестицията е била успешна и след 3 месеца сме на 15% печалба. Освен това сме спестили още към 500 лева. При положение, че имаме регулярен месечен доход и инвестиция, която вече е на печалба, нищо не пречи спестените 500 лева да се вложат в същата инвестиция.

Горният пример е най-честият вариант, който прилагат инвеститорите с натрупан опит - довнасяне на пари в дадена инвестиция, ако тази инвестиция е на пчелаба. Еднократната голяма инвестиция носи риск от голяма загуба, докато малката инвестиция носи риск от по-малка загуба (логично) и ни позволява да "довнесем" пари в инвестицията, ако сме се убедили, че тази инвестиция е успешна.

Ще дам пример от личния си инвестиционен опит.

През 2008г. аз на практика загубих около 40-50% от стойността на инвестициите, които имах, заради финансовата криза. Нетно погледнато, през същия този период общата ми загуба на годишна база беше нещо от рода на 10-15%, защото успявах да компенсирам с постоянните си парични потоци от заплата и от ниско рисковите инвестиции в депозити, фондове на паричния пазар и физическа валута (т.е. без никакъв лостов ефект). Резултатът - след година и половина вече бях възстановил загубите и даже бях на печалба, тъй като за този период ниско рисковите ми инвестиции вече бяха компенсирали загубите ми от борсата, а за същия този период аз на практика всеки месец "довнасях" в още ниско рискови инвестиции. И тъй като портфейлът ми от акции в чисто нетно изражение беше сравнително малък, с ниско рискови инвестиции от нетна гледна точка аз не само, че не усетих финансовата криза, но и увеличих нетното си благосъстояние, изцяло благодарение на постоянните си парични потоци от заплата и допълнителните ми ниско рискови инвестиции.

И всичко това, защото се бях съобразил с финансовите си възможности, колко мога да спестя за един месец, колко мога да си позволя да загубя (на практика всичко, което имах под формата на акции) и без да имам дългове към никого, т.е. паричните ми потоци вървят към мен, а не към други хора/институции.

Начинът да се постигне това е или ако човек от самото начало разполага с голяма сума пари, но инвестира само малка част от нея, или има стабилни месечни доходи. Работя като програмист, това не е тайна, а в IT сферата по принцип хората изкарват прилични заплати. От там и възможността ми да поемам по-големи инвестиционни рискове от време на време, защото мога да компенсирам тези загуби със спестените пари от бъдещите ми парични потоци.

В интерес на истината, IT сферата е доста по-достъпна за хората, които си търсят работа, отколкото беше преди само 2-3 години. Има няколко много добри IT академии, които предоставят на практика всички необходими познания, за да започне един човек като младши специалист в дадена IT област. В комбинация с факта, че IT пазарът изпитва хроничен недостиг на кадри, това се явява една добра възможност за хората, които имат желание да навлязат на IT пазара да взимат малко по-адекватни заплати.

За да не говоря само празни приказки, ще дам малко статистика за академия Pragmatic. За година и половина лекторите там са обучили над 400 курсиста. Около 50% от завършилите, които преди това не са работили в IT сферата, намират работа почти веднага, след като са завършили курса, който са избрали. Още 10% намират работа в IT сферата в рамките на няколко месеца. И още една интересна статистика - 90% от курсистите, които са завършили повече от един курс в Прагматик, се реализират в IT сферата веднага. Естествено, като младши кадри, нека бъдем реалисти все пак!

Да подготвиш хора за IT сферата и при това около 60% от курсистите да си намерят работа след като са завършили един курс е сериозно постижение на фона на това, че академията на практика няма приемни изпити или друга форма на филтриране на хората, които имат желание да се развиват в IT сферата. Всеки може да ходи на курсове там.

Естествено, IT сферата не е за всеки и останалата част от курсистите не си намират работа поради ред причини - лош английски, липса на висше образование (не е задължително да е с IT насоченост), подхождат с идеята, че работата сама ще се появи, т.е. слабо мотивирани са сами да се развиват, липсват им социални умения и т.н. и т.н. Истината е, че летвата не е чак толкова ниска - не е за куцо и сакато. :)

Повече от 10 години работя в IT сферата, наясно съм с качеството на голяма част от IT академиите, познавам не малко от лекторите в повечето от тези академии и с ръка на сърцето твърдя, че Прагматик е сред най-добрите частни IT академии в България! Стига естествено човек да има желание да се развива в тази сфера. И покрай работата като IT специалист (програмист, тестер, съпорт, администратор и т.н.) и добрата заплата, нищо не пречи човек вече да мисли и за инвестиции. Вече ще може да си го позволи!

Няма коментари:

Публикуване на коментар